Село Голешово е закътано в полите на Алиботуш и е заобиколено от всички страни с по-малки, или по-големи чукари и баири. Без почти никаква обработваема площ, населението, живяло в землището му, се е занимавало с какво ли не, за да си изкара прехраната. За ранните периоди от историческото развитие на селото знаем малко, или почти нищо. Освен благоприятните условия за развитие на животновъдството, което в икономическо отношение било приоритетно, населението се занимавало малко с дърводобив и земеделие. Със земеделие- толкова,колкото да задоволи насъщните си потребности.

 Наред с тези традиционни дейности, в годините на турското робство населението от района се занимавало и с добиване и обработка на желязо. Обикновено желязото се добивало чрез промиване на пясъка, който носи Парилската река. След като се събирало достатъчно количество ``желез`` пясък, той се стопявал в специални пещи, известни сред местното население като ``пехци``. Точният брой на пехците в района на с. Голеово не се знае, но със сигурност се знае, че в района на м. Пехцъта, близо до Папарковата воденица е имало такава пещ. За топенето на желязото са били използвани и дървени въглища. Част от населението се е занимавало с тяхното добиване. Въглещният прах, който се получавал при добиването и транспортирането, местното население нарича ``мърва``. С името ``мърваци`` наричали първоначално въглищарите поради това, че ходели постоянно изцапани с въглищен прах. По-късно назовавали така хората, който се занимавали с железодобивната индустрия, а в народната топонимия ``Мървашко`` е областта, в която е била развита тази индустрия. Това е районът на Южен Пирин и Алиботуш.

 Получените некови (така се наричало кюлчето желязо след стопяването на железният пясък) били основната суровина, която захранвала множеството самокови в района. В тях се извършвала първичната обработка на желязото т.е. нековите се превръщалив пръти. В землището е имало 3 самокова. Единият е бил под селото, вторият в местността Кобиля река, третият в местността Самоковището. Самоковите работели само в месеците когатоимало повече вода в реката. По-нататък железните пръти били предоставяни на кузните, къдеточрез коване изработвали предмети за бита.

 Поминък на населението осигурявало и гурбетчийството. От ранна пролет до късна есен, а понякога и през цялата годинаидори за по няколко години, част от мъжкото население изкарвало прехраната си чрез работа в други райони на Османската империя. Момчетата били давани като измекяри на по-заможни фамилии, или при някой занаятчия. От една страна учат занаята, а от друга- да се прехранват. Най-посещавана била Беломорска Тракия.

 Друг поминък за част от голешовалиите било кираджийството. Пътната мрежа на Балканите по време на турското робство била слабо развита. Транспортът на различни товари и стоки се извършвал с товарен добитък. Кираджиите били честни и смели хора, които давали дума на чорбаджиите, че ще доставят стоката на определеното място. В ония години кираджийството било тежка работа.

 Наред  с тези дейности,които били практикувани от голешовалиите трябва да споменем и катранджийството. Добиването на катран може би е било дотолкова развито,колкото да задоволи потребностите на селото и вероятно на някои от близките полски села.