Стою Хаджиев е един от най-ярките революционни дейци в серската група на българското македоно-одринско освободително движение. Той е последователен съмишленик на Яне Сандански, затова след много бурни житейски превратности през септември 1924г. става невинна жертва на братоубийствена разпра.

 През 1880 година, месец септември, в планинското село Голешово, Валовишка околия, се ражда Стою Николов Хаджиев, първото дете на Никола и Невенка Хаджиеви.Баща му Никола бил просветен и буден българин, занимаващ се с търговиа, а майка му - весела и добродушна жена, която възпитавала децата си. Търговската професия на бащата, често го среща с Гоце Делчев, който го посвещава в потайно народно дело.

 Жаден за знания, Стою учи 4 години в родното си село. Завършва и Серското педагогическо училище. Той учителствува в различни селища, помагайки в търговията на баща си. В революционното движение младият учител е привлечен от баща си, който често пренася из Мелнишко товари с оръжие за Вътрешната революционна организация. При един такъв пренос през 1902г. двамата са разкрити от турските власти, като бащата е заловен и убит в поречието на р. Места. За Стою няма друг изход и смело поема пътя на четничската борба.

 Така Стою Хаджиев е първият учител, който става професионален революционер в Мелнишко. Образованият младеж, който намира радушен прием в четата на Яне Сандански и преминава сраженията от 1903г. е един от най-дейните организатори на ВМОРО в Мелнишка и Валовишка околия.

 След султанската амнистия от пролетта на 1904г. Стою Хаджиев учителствува в с. Черешница и Долна Сушица, но скоро отново е в четата на Яне Сандански. Ново изпитание на бойната им дружба е сражението през март 1906г. османските поробители в с. Горни Орман (дн. Ладарево). В междуособните борби Стою Хаджиев е твърд привърженик на Яне Сандански, защитавйки позицията на Серския окръжен комитет в поверения му революционен район - Демирхисарска околия.

 Стою Хаджиев и останалите серчани подкрепят т.н. младотурска революция от 1908г. Той е еадин от учредителите на Народно-федеративната партия (българска секция). Заедно с Яне Сандански, Чудомир Катранджиев, Георги Казепов, Стою Хаджиеве начело на заминаващите за Цариград доброволци. Организираните български отряди и младотурската армия с началник - щаб Мустафа Кемал, бъдещият Кемал Ататюрк, щурмуват султанския дворец ``Иълдъз``.

 Освободителното движение на македоно-одринските българи е отново единно във войните през 1912-1913г. и 1915-1918г. Обединените чети на войводите Яне Сандански, Ал. Буйнов, Ст. Хаджиев, Д. Арнаудов и Г. Казепов се сражават срещу турските войски в Кресненското дефиле и Рупелския проход. Стою Хаджиев с победоносната българска армия влиза в гр. Солун. През лятото на 1913г. с Яне Сандански се заема да изпълни секретна военно-политическа мисия - организирането и привличането на Албания на местните революционни сили в подкрепа на застрашената българска армия. По време на Първата световна война той е българският подофицер в прочутата 11-та Македонска пехотна девизия, своеобразно военно проявление на бившата ВМОРО.

  Личността на Стою Хаджиев през краткия му 44-годишен живот се отличава с благородство и неподправена сърдечност.  Хората, които го познават, говорят с голяма почит и уважение за този изключително скромен и великодушен човек: Стою беше като ``мехлем на рана`` - споделят те.

  Неговите благородни човешки качества се проявяват най-добре в дейността му като адвокат, окръжен управител в гр. Струмица и председател на Окръжна постоянна комисия - гр.Петрич. Изпетал много страдания върху плещите се, той полага големи грижи да издействува стипендии за ученолюбивите студенти на окръга. Настоятелно съдействува за изграждането на училища, пътища, водопроводи, строителсво на чешми, разкриване на опитни станции за южни култури. С енергична инициативност работи за въвеждането на нови перспективни породи домашни животни. Висока оценка заслужават личните му усилия за настаняване е оземляване н Петрички окръг на многобройните бежанци, насилствено прокудени от сръбските и гръцките антибългарски режими.